Не искам да сънувам бели облаци,
а урагани силни – без пощада!
И черни, грозни вещици -
а аз със тях да изгарям на клада.
Искам да сънувам, знай, луната,
да бъде зловеща, кървава, мрачна.
Без цветове, а черно-бяла да е дъгата,
в съня ми от мъка силно да плача.
Не ми пожелавай сънища от коприна!
Недей! Приказни сънища не ми отиват.
Кошмар са дните ми, откакто замина,
нека и нощите бъдат такива...