28.07.2006 г., 23:32

Искам Мо, да прочетеш Рабле

857 0 7



 

Lycki & Mojsei

 

Искам Мо, да прочетеш Рабле,

но да вникнеш в книгата добре-

има там за кучето учение:

ти прозри това внушение

и ще сетиш мъдрост сътворена,

ще признаеш, че е съвършена,

а сега, все още твоят мозък

не разбира, че е плосък

и на кучетата гледаш лековато,

а говориш ми за творчество богато.

Направи към всички извинения,

че потапяш хората в притеснения

и с подобаващо внимание

започни ти ново занимание-

зарежи пресложните творения,

влез с кучки в забавления,

а пък вие - публиката, преценете

и едва тогава - с разум, отсъдете.

Мо, творбите ти са си зелени-

в тях витаят някакви сирени,

но къде е туй огниво,

давано от кучето ревниво?

И признай, че с настървение,

аз ти давам уважение,

че най-мъдро е доброто куче,

щом започне мозъка да смуче.

Но какви са тез нападки преки-

виждам, влизаш в дебат с всеки

и затуй Писател те захапва,

а Докосваща перото ти налапва

и разбирам аз, че мойта ласка

да твориш уверено те тласка,

но, наред с това, те пази

злобата в душата да не лази

и ти казва, без да иска,

че обича в смях да те притиска,

а пък сутрин - на закуска

кокала, щом сладко схруска,

да затваря тази хорска паст

с бликналата между двамата ни страст

и едва тогава - на прохлада,

да поемаме в интимната наслада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, не върха... вече съм в лудешко настроение!
    Направо настървение!
  • Ама, Етчи, ти си чудо-
    правиш ценно поучение:
    как дъждът те шиба лудо,
    ти си суха, нямаш притеснение.

    Аз си върша мойто дело-
    гледат ме под микроскоп,
    но не свеждам плахо чело
    в ролята на филантроп.

  • Аз наистина прощавам
    всеки свои грешки прави
    И напълно осъзнавам
    че за себе си са прави
    Ала пак аз ще попитам
    -Кой ,защо и как решава?
    Ако откровение е,то считам
    всеки трябва да продължава

    Стиховете често препрочитам
    потъвам във всяка една душа
    С автори безброй се скитам
    ала без за миг да ги смутя

    Поздрав и усмивка/чрез смеха живея/
  • Здравей, Златке!
    На коментара ти отговарям със статия.
    Поздрав!
  • Да те слушам Етчи, е приятно,
    че сърцето ти е златно,
    но сега - в съботния ден,
    с проблемите не съм обременен.
    Вярно, Колето ни прави кал
    или друг в сайта се насрал-
    тез, онез били негодници,
    трети, пети пък - угодници.
    Автор, който в угодничество лиже,
    даже стихове безброй да ниже,
    върши с перото грях,
    а за мен е той за смях.
    Поведение такова - усвоено,
    как кажи, да е простено,
    но в такова обкръжение сложно,
    да се смеем пак ни е възможно.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...