MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
28.07.2006 г., 23:32 ч.

Искам Мо, да прочетеш Рабле 

  Поезия
675 0 7



 

Lycki & Mojsei

 

Искам Мо, да прочетеш Рабле,

но да вникнеш в книгата добре-

има там за кучето учение:

ти прозри това внушение

и ще сетиш мъдрост сътворена,

ще признаеш, че е съвършена,

а сега, все още твоят мозък

не разбира, че е плосък

и на кучетата гледаш лековато,

а говориш ми за творчество богато.

Направи към всички извинения,

че потапяш хората в притеснения

и с подобаващо внимание

започни ти ново занимание-

зарежи пресложните творения,

влез с кучки в забавления,

а пък вие - публиката, преценете

и едва тогава - с разум, отсъдете.

Мо, творбите ти са си зелени-

в тях витаят някакви сирени,

но къде е туй огниво,

давано от кучето ревниво?

И признай, че с настървение,

аз ти давам уважение,

че най-мъдро е доброто куче,

щом започне мозъка да смуче.

Но какви са тез нападки преки-

виждам, влизаш в дебат с всеки

и затуй Писател те захапва,

а Докосваща перото ти налапва

и разбирам аз, че мойта ласка

да твориш уверено те тласка,

но, наред с това, те пази

злобата в душата да не лази

и ти казва, без да иска,

че обича в смях да те притиска,

а пък сутрин - на закуска

кокала, щом сладко схруска,

да затваря тази хорска паст

с бликналата между двамата ни страст

и едва тогава - на прохлада,

да поемаме в интимната наслада.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, не върха... вече съм в лудешко настроение!
    Направо настървение!
  • Ама, Етчи, ти си чудо-
    правиш ценно поучение:
    как дъждът те шиба лудо,
    ти си суха, нямаш притеснение.

    Аз си върша мойто дело-
    гледат ме под микроскоп,
    но не свеждам плахо чело
    в ролята на филантроп.

  • Аз наистина прощавам
    всеки свои грешки прави
    И напълно осъзнавам
    че за себе си са прави
    Ала пак аз ще попитам
    -Кой ,защо и как решава?
    Ако откровение е,то считам
    всеки трябва да продължава

    Стиховете често препрочитам
    потъвам във всяка една душа
    С автори безброй се скитам
    ала без за миг да ги смутя

    Поздрав и усмивка/чрез смеха живея/
  • Здравей, Златке!
    На коментара ти отговарям със статия.
    Поздрав!
  • Да те слушам Етчи, е приятно,
    че сърцето ти е златно,
    но сега - в съботния ден,
    с проблемите не съм обременен.
    Вярно, Колето ни прави кал
    или друг в сайта се насрал-
    тез, онез били негодници,
    трети, пети пък - угодници.
    Автор, който в угодничество лиже,
    даже стихове безброй да ниже,
    върши с перото грях,
    а за мен е той за смях.
    Поведение такова - усвоено,
    как кажи, да е простено,
    но в такова обкръжение сложно,
    да се смеем пак ни е възможно.
  • Започваш от Франсоа Рабле, преминаваш през кучките, прелиташ покрай Поздравчетата и Светослав Иванов, но в стиха няма послание и сила, а само дребнотемие. Харесвам те като автор, но не вярвам, че в такъв тип стихове ти е силата. Поздрави, Валери, в момента няма нужда от оценка
  • На прохлада поемете
    пътя носещ ви наслада
    И Рабле си почетете
    щом това сега помага
    Красотата между вас
    явно много хора дразни
    Жалко е че межвду нас
    има люде с души празни
    И се чудя,помогнете ми
    да разкрия тази дилема
    Как тъй в истински поети
    злоба има загнездена
    Ама стига с тез въпроси
    няма нужда от вълнения
    Приятен полъх тука носи
    всяко от вашите творения

    Поздрав и усмивка











Предложения
: ??:??