28.07.2006 г., 23:32

Искам Мо, да прочетеш Рабле

859 0 7



 

Lycki & Mojsei

 

Искам Мо, да прочетеш Рабле,

но да вникнеш в книгата добре-

има там за кучето учение:

ти прозри това внушение

и ще сетиш мъдрост сътворена,

ще признаеш, че е съвършена,

а сега, все още твоят мозък

не разбира, че е плосък

и на кучетата гледаш лековато,

а говориш ми за творчество богато.

Направи към всички извинения,

че потапяш хората в притеснения

и с подобаващо внимание

започни ти ново занимание-

зарежи пресложните творения,

влез с кучки в забавления,

а пък вие - публиката, преценете

и едва тогава - с разум, отсъдете.

Мо, творбите ти са си зелени-

в тях витаят някакви сирени,

но къде е туй огниво,

давано от кучето ревниво?

И признай, че с настървение,

аз ти давам уважение,

че най-мъдро е доброто куче,

щом започне мозъка да смуче.

Но какви са тез нападки преки-

виждам, влизаш в дебат с всеки

и затуй Писател те захапва,

а Докосваща перото ти налапва

и разбирам аз, че мойта ласка

да твориш уверено те тласка,

но, наред с това, те пази

злобата в душата да не лази

и ти казва, без да иска,

че обича в смях да те притиска,

а пък сутрин - на закуска

кокала, щом сладко схруска,

да затваря тази хорска паст

с бликналата между двамата ни страст

и едва тогава - на прохлада,

да поемаме в интимната наслада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, не върха... вече съм в лудешко настроение!
    Направо настървение!
  • Ама, Етчи, ти си чудо-
    правиш ценно поучение:
    как дъждът те шиба лудо,
    ти си суха, нямаш притеснение.

    Аз си върша мойто дело-
    гледат ме под микроскоп,
    но не свеждам плахо чело
    в ролята на филантроп.

  • Аз наистина прощавам
    всеки свои грешки прави
    И напълно осъзнавам
    че за себе си са прави
    Ала пак аз ще попитам
    -Кой ,защо и как решава?
    Ако откровение е,то считам
    всеки трябва да продължава

    Стиховете често препрочитам
    потъвам във всяка една душа
    С автори безброй се скитам
    ала без за миг да ги смутя

    Поздрав и усмивка/чрез смеха живея/
  • Здравей, Златке!
    На коментара ти отговарям със статия.
    Поздрав!
  • Да те слушам Етчи, е приятно,
    че сърцето ти е златно,
    но сега - в съботния ден,
    с проблемите не съм обременен.
    Вярно, Колето ни прави кал
    или друг в сайта се насрал-
    тез, онез били негодници,
    трети, пети пък - угодници.
    Автор, който в угодничество лиже,
    даже стихове безброй да ниже,
    върши с перото грях,
    а за мен е той за смях.
    Поведение такова - усвоено,
    как кажи, да е простено,
    но в такова обкръжение сложно,
    да се смеем пак ни е възможно.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....