Jul 28, 2006, 11:32 PM

Искам Мо, да прочетеш Рабле

  Poetry
858 0 7



 

Lycki & Mojsei

 

Искам Мо, да прочетеш Рабле,

но да вникнеш в книгата добре-

има там за кучето учение:

ти прозри това внушение

и ще сетиш мъдрост сътворена,

ще признаеш, че е съвършена,

а сега, все още твоят мозък

не разбира, че е плосък

и на кучетата гледаш лековато,

а говориш ми за творчество богато.

Направи към всички извинения,

че потапяш хората в притеснения

и с подобаващо внимание

започни ти ново занимание-

зарежи пресложните творения,

влез с кучки в забавления,

а пък вие - публиката, преценете

и едва тогава - с разум, отсъдете.

Мо, творбите ти са си зелени-

в тях витаят някакви сирени,

но къде е туй огниво,

давано от кучето ревниво?

И признай, че с настървение,

аз ти давам уважение,

че най-мъдро е доброто куче,

щом започне мозъка да смуче.

Но какви са тез нападки преки-

виждам, влизаш в дебат с всеки

и затуй Писател те захапва,

а Докосваща перото ти налапва

и разбирам аз, че мойта ласка

да твориш уверено те тласка,

но, наред с това, те пази

злобата в душата да не лази

и ти казва, без да иска,

че обича в смях да те притиска,

а пък сутрин - на закуска

кокала, щом сладко схруска,

да затваря тази хорска паст

с бликналата между двамата ни страст

и едва тогава - на прохлада,

да поемаме в интимната наслада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е, не върха... вече съм в лудешко настроение!
    Направо настървение!
  • Ама, Етчи, ти си чудо-
    правиш ценно поучение:
    как дъждът те шиба лудо,
    ти си суха, нямаш притеснение.

    Аз си върша мойто дело-
    гледат ме под микроскоп,
    но не свеждам плахо чело
    в ролята на филантроп.

  • Аз наистина прощавам
    всеки свои грешки прави
    И напълно осъзнавам
    че за себе си са прави
    Ала пак аз ще попитам
    -Кой ,защо и как решава?
    Ако откровение е,то считам
    всеки трябва да продължава

    Стиховете често препрочитам
    потъвам във всяка една душа
    С автори безброй се скитам
    ала без за миг да ги смутя

    Поздрав и усмивка/чрез смеха живея/
  • Здравей, Златке!
    На коментара ти отговарям със статия.
    Поздрав!
  • Да те слушам Етчи, е приятно,
    че сърцето ти е златно,
    но сега - в съботния ден,
    с проблемите не съм обременен.
    Вярно, Колето ни прави кал
    или друг в сайта се насрал-
    тез, онез били негодници,
    трети, пети пък - угодници.
    Автор, който в угодничество лиже,
    даже стихове безброй да ниже,
    върши с перото грях,
    а за мен е той за смях.
    Поведение такова - усвоено,
    как кажи, да е простено,
    но в такова обкръжение сложно,
    да се смеем пак ни е възможно.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...