Искам нещо да ти кажа
но сега мълчи сърцето.
Болка спомените раждат -
с тях умирам неусетно...
Искам нещо да те питам,
но от мен си тъй далече.
Кой знай, може да се видим
във космическата Вечност...
Там, навярно, ще възкръснат
нашите души сродени.
Знам,че рано или късно,
те все пак ще се намерят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Този стих е все едно изплакан и от моята душа...затова те разбирам!