Искам нещо да ти кажа
но сега мълчи сърцето.
Болка спомените раждат -
с тях умирам неусетно...
Искам нещо да те питам,
но от мен си тъй далече.
Кой знай, може да се видим
във космическата Вечност...
Там, навярно, ще възкръснат
нашите души сродени.
Знам,че рано или късно,
те все пак ще се намерят...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Този стих е все едно изплакан и от моята душа...затова те разбирам!