искам нуждая се трябва
нещо ново ме грабва
в своите непознати обятия
и променя моите възприятия
споменът стигане няма
как да се върна при общата плът
като в себе си нямам
сили за дългия път
изтъканото се прокъса
и през дупките му наднича света
уча се да мълча и да нося
участта на страстта
сочат ме с пръст
блъскат ме с лакти
време разделно готово за мъст
без любовно затрупва ме с факти
някъде пламък далечен
ме очаква с тревожни очи
знам че е вечен
като всички човешки мечти
искам нуждая се трябва
нещо ново ме грабва
в своите топли обятия
и създаваме с него общи понятия
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
като всички човешки мечти"
Свежарско!