1.11.2010 г., 12:53

Искам само да Ви кажа...

3.4K 0 63

на всички Вас, с благодарност за духовната наслада

и за прекрасното място, което Ни събира -

сайта "Откровения"


Аз нямам име... и лицето - крия?
Подсказвам Ви, защото - е така:
словата ми сред вашите пулсират,

докосвам ви не с пръсти, а с душа!

И въпреки човешката си същност,
скрил плашещата липса на крила,
усещам се на вятъра подвластен
и някак - май успявам... да летя!

Повярвайте, след чудните картини,
омайна песен, а и кадър с красота,
разбирам, че съм карал на системи,
преди да съм Ви срещнал и познал!

Навярно... затова си позволявам,
щом някъде, затръшнат ми врата,
аз пак да се завърна - и почукам,
със новото: Страхотно е, дерзай!

За музата ли... как да Ви го кажа,
скъп дар ми е, незнайно от кого,
обича ли ме - зимите не плашат,
не сменям я за злато, ни сребро!

Понякога се пробвам - и да съдя:
Читател ли съм, зрител ли... поет,
за жалост се оказва избор труден,
че с его, тук сме всичките? Людѐ!

В миг, сякаш и причината улавям:
Сред този толкова вълшебен рай,
получил съм безплатно добротата
и мога да раздавам... до безкрай!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кукувица кука...
    И на лудите не им лесно...
  • Благодаря, Нина - дано!
    Специален поздрав по темата:
    http://www.vbox7.com/play:aa0a2943
  • Седем - благодаря ти, приятелю!
    Имаш и ти моята мъжка десница!
    Ева - с благодарност, че ме четеш и разбираш!
    Хубава вечер и на двамата пожелавам!
  • ЗДРАВ(*~*)eй Ангел Имаш ръката ми!!!!
  • А...хааа...при все че...причината улавям...!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...