Искаш ли да помълчим?
Когато говорим
твърде много боли.
После не можем да спим.
По цели нощи
мислим и все тъжим.
Обич ли е това,
щом така ни ранява?
Нима от любовта
само копнежът остава?
Думите страшно горчат,
сълзите са много солени.
Устните нека мълчат.
Телата са пак разделени.
Душите, напук на това,
опитват се да се слеят.
Напразно. Не може така –
лято и зима веднъж да живеят.
Щади ме и себе си опази,
нека да спрем да крещим.
От думите страшно боли.
Искаш ли да помълчим?

Р. Братанова