Искаш ли да продължим заедно
Искаш ли да продължим заедно
Ме попита веднъж
Докато си подстригвах косата
Да
Но вече не ти вярвам
Последната си цигара смазвам на пода
И се намръщвам пред огледалото
Вече не ти вярвам
И въпреки това с теб оставам до края
Пред стълбището ми ме чака
Облечен в черно денят
Там надолу по улицата някъде
Се надбягват няколко сапунени мехура
Но на мен ми е все тая
Не ти вярвам вече
И това е
Загръщам се в сянката си
И падам в ямата
На тихия следобед
Няма стрелба от думи под прозореца ни
Вече
Време е за почивка
Паля първата си цигара
И димът плъзва пред очите ми
И започват пожари
Връщам се да ти ги покажа
Ти се усмихваш на нахалството ми
Пускаш первазите си
Бягаш
Но е малка стаята
И случайно се срещаме
Разпознаваме се
Стискам ти ръката
Докато есента намери откъде да се промъкне
И под одеялото гола се срамува от себе си
Толкова сме си близки
А аз не ти вярвам
Излизам пак навън
Гол и изтрезнял
Забравил съм си джобовете
И запалката
Купувам си малко самота
Защото е безплатна
И се спъвам в краката си
Докато се прозявам
Толкова ми е скучно тези дни
Толкова много неща ми се правят
Само на возене в колата съм се научил
А пък така да ми се кара
Не ти вярвам
И ми ги няма цигарите
Някой ден ще се хвърля пред някой влак
За да започна отначало
И грешките си
Си записвам сега
За да мога после да си ги оправя
22 октомври 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
