Искаш ли да продължим заедно
Искаш ли да продължим заедно
Ме попита веднъж
Докато си подстригвах косата
Да
Но вече не ти вярвам
Последната си цигара смазвам на пода
И се намръщвам пред огледалото
Вече не ти вярвам
И въпреки това с теб оставам до края
Пред стълбището ми ме чака
Облечен в черно денят
Там надолу по улицата някъде
Се надбягват няколко сапунени мехура
Но на мен ми е все тая
Не ти вярвам вече
И това е
Загръщам се в сянката си
И падам в ямата
На тихия следобед
Няма стрелба от думи под прозореца ни
Вече
Време е за почивка
Паля първата си цигара
И димът плъзва пред очите ми
И започват пожари
Връщам се да ти ги покажа
Ти се усмихваш на нахалството ми
Пускаш первазите си
Бягаш
Но е малка стаята
И случайно се срещаме
Разпознаваме се
Стискам ти ръката
Докато есента намери откъде да се промъкне
И под одеялото гола се срамува от себе си
Толкова сме си близки
А аз не ти вярвам
Излизам пак навън
Гол и изтрезнял
Забравил съм си джобовете
И запалката
Купувам си малко самота
Защото е безплатна
И се спъвам в краката си
Докато се прозявам
Толкова ми е скучно тези дни
Толкова много неща ми се правят
Само на возене в колата съм се научил
А пък така да ми се кара
Не ти вярвам
И ми ги няма цигарите
Някой ден ще се хвърля пред някой влак
За да започна отначало
И грешките си
Си записвам сега
За да мога после да си ги оправя
22 октомври 2010
© Десислав Илиев All rights reserved.
