Искра
ИСКРА
Една жена с името Искра,
видя ме и подаде ми ръка,
поех ръката аз веднага,
макар далеч да е от мен сега.
Една жена,красота,искра,
надявам се заедно да срещнем любовта.
С искра запалвали са огъня някога,
с искра запалва се и огъня на Любовта.
Протягам аз ръка и те докосвам виртуално,
а иска ми се това да е реално.
Любовта е чувство велико на света,
да тръпнеш в очакване на човека любим,
едно сърце тупти заради друго сега,
ако обича те истински, за теб е той незаменим.
А стиховете ни помагат да не сме сами.
И вярвам хората ще направят по-добри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
