Dec 2, 2015, 12:49 PM

Искра

  Poetry » Love
612 0 1

                                                   ИСКРА

 

Една жена с името Искра,

видя ме и подаде ми ръка,

поех ръката аз веднага,

макар далеч да е от мен сега.

 

Една жена,красота,искра,

надявам се заедно да срещнем любовта.

С искра запалвали са огъня някога,

с искра запалва се и огъня на Любовта.

 

Протягам аз ръка и те докосвам виртуално,

а иска ми се това да е реално.

Любовта е чувство велико на света,

да тръпнеш в очакване на човека любим,

едно сърце тупти заради друго сега,

ако обича те истински, за теб е той  незаменим.

 

А стиховете ни помагат да не сме сами.

И вярвам хората ще направят по-добри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Краят особено много ми се хареса, но началото ми се чини малко сдървенко.Ама отличен ще да поставя,щото тука има поет.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...