Народе, соколе, закръжи над земята,

че прободе, соколе, жална, още и свята,

там догдето ти взора, жарен, яден облита,

черна, алчна ламя, жална земя помита.

По земята обична, черни змии се оплитат

и от стряхата родна, твойте рожби отлитат,

опустели къщята с плевел - глад се покриват

и отстреляни, вехти - свидно живите виснат.

Народе, соколе, закръжи над земята, 

отдоле, отколе - виж - ад всегде се скита,

едно е небото ти, жътва - правда полята,

отдоле, отколе - нейсе дръж и ламята!