11.09.2010 г., 23:00

Искреноесенно

647 0 6

ИСКРЕНОЕСЕННО

 

 

Не знам защо

обичам есен.

Обичам я

във пожълтялото листо,

обичам я във времето,

у себе си...

 

Обичам я

след лудо лято

да простира пъстрия килим

над необята

и после тихо,

уморена да заспи

под ласката

на тъжен морски бриз.

 

Като мечта докосната

и недостигната.

Като живота ми –

излъган блян.

Аз съм пълен с есенни

мигове

и умиращи с песен

цветя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...