Sep 11, 2010, 11:00 PM

Искреноесенно

  Poetry
649 0 6

ИСКРЕНОЕСЕННО

 

 

Не знам защо

обичам есен.

Обичам я

във пожълтялото листо,

обичам я във времето,

у себе си...

 

Обичам я

след лудо лято

да простира пъстрия килим

над необята

и после тихо,

уморена да заспи

под ласката

на тъжен морски бриз.

 

Като мечта докосната

и недостигната.

Като живота ми –

излъган блян.

Аз съм пълен с есенни

мигове

и умиращи с песен

цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...