Sep 11, 2010, 11:00 PM

Искреноесенно

  Poetry
650 0 6

ИСКРЕНОЕСЕННО

 

 

Не знам защо

обичам есен.

Обичам я

във пожълтялото листо,

обичам я във времето,

у себе си...

 

Обичам я

след лудо лято

да простира пъстрия килим

над необята

и после тихо,

уморена да заспи

под ласката

на тъжен морски бриз.

 

Като мечта докосната

и недостигната.

Като живота ми –

излъган блян.

Аз съм пълен с есенни

мигове

и умиращи с песен

цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...