29.03.2008 г., 9:45

Искри любов

1K 0 20
Отново си весела до мен,
отново напред вървим.
В този ясен пролетен ден
бъдещето с обич градим.

Слънцето гали топло косите
и закачливо ни намига.
Превръщаме в любов мечтите,
за нас един живот не стига.

Ръцете ни сърца рисуват,
очи от щастие преливат.
Душите ни в рая плуват,
божествеността откриват.

Ще светим и ще изгорим
като две блестящи комети.
Искри любов ще подарим
на хиляди сърца-планети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовен пламък са запалили искрите и нека той вечно те вдъхновява, Победителю!
  • Като песен се лее!
    Браво, Васко!
  • Възторг от споделена любов и сбъднати мечти.
    Лъчезарен стих. Сияе от обич и нежност.
    Поздрави!
  • Мисля, че трябва да се научиш да избягваш баналните рими, сигурна съм, че можеш и по-добре. Поздрави!
  • Прекрасен е стиха ти!Усмихна ме!поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...