Mar 29, 2008, 9:45 AM

Искри любов

  Poetry » Love
1K 0 20
Отново си весела до мен,
отново напред вървим.
В този ясен пролетен ден
бъдещето с обич градим.

Слънцето гали топло косите
и закачливо ни намига.
Превръщаме в любов мечтите,
за нас един живот не стига.

Ръцете ни сърца рисуват,
очи от щастие преливат.
Душите ни в рая плуват,
божествеността откриват.

Ще светим и ще изгорим
като две блестящи комети.
Искри любов ще подарим
на хиляди сърца-планети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовен пламък са запалили искрите и нека той вечно те вдъхновява, Победителю!
  • Като песен се лее!
    Браво, Васко!
  • Възторг от споделена любов и сбъднати мечти.
    Лъчезарен стих. Сияе от обич и нежност.
    Поздрави!
  • Мисля, че трябва да се научиш да избягваш баналните рими, сигурна съм, че можеш и по-добре. Поздрави!
  • Прекрасен е стиха ти!Усмихна ме!поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...