20.01.2024 г., 17:51

Искри в небето

725 6 3

На скреж ухае вън нощта.

Рисувала е ледени дантели,

Камина с огън, топлина.

Искри в небето полетели.

 

Отмествам кичура коса.

Целувам устните ти нежно.

Във мрака чувам песента 

и всичко е красиво снежно.

 

Един шансон за любовта.

Докосване и танцът на телата.

Искрящо вино и страстта.

Игра на пламъците в тъмнината.

 

И сякаш звездното небе

разтворило се тайнството очаква,

да приюти туптящото сърце

с магията на чувствата да властва.

 

На скреж ухае вън нощта.

Искри в небето полетели...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...