Две очи, във тях искри!
Тихи думи, не конкретни!
Една усмивка,
жестове кокетни...
и думи, пленяващи душата!
После тишина...
Тиха прелест на жена!...
Движения на котка,
скрити в нейната походка...
Неми погледи в сумрака,
нежна, женствена ръка,
сякаш гали тя душата,
но докосва я едва!...
Мълчание!
Думите са непонятни!
Ще осквернят случващата се магия,
но въпреки, че са приятни,
май, че толкоз стигат!...
© Добромир Иванов Всички права запазени