Искри в очите
Две очи, във тях искри!
Тихи думи, не конкретни!
Една усмивка,
жестове кокетни...
и думи, пленяващи душата!
После тишина...
Тиха прелест на жена!...
Движения на котка,
скрити в нейната походка...
Неми погледи в сумрака,
нежна, женствена ръка,
сякаш гали тя душата,
но докосва я едва!...
Мълчание!
Думите са непонятни!
Ще осквернят случващата се магия,
но въпреки, че са приятни,
май, че толкоз стигат!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени
