14.12.2024 г., 14:30

Истерия

408 0 0

 На лицемерите

 

Замълчи

             Запад –

                     алчен,

                              зъл

                                  и проклет!

Сведи глава

                     пред руските

                                         дечица,

че бледнеят думите ми 

                            в тоз куплет –

от Болката 

                 за малката 

                                 ръчица,

носеща цветя, 

                    плюшени 

                                мечета,

на ангелите –

                   в ада

                          овъглени...!

Сълзите –

           на воювали

                           момчета..!

Не плюйте 

               плужeци

                          и

                            еуглени...!

И без

        вас –

             в мъката 

                       сме пак

                             сплотени...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...