14.12.2024 г., 14:30

Истерия

394 0 0

 На лицемерите

 

Замълчи

             Запад –

                     алчен,

                              зъл

                                  и проклет!

Сведи глава

                     пред руските

                                         дечица,

че бледнеят думите ми 

                            в тоз куплет –

от Болката 

                 за малката 

                                 ръчица,

носеща цветя, 

                    плюшени 

                                мечета,

на ангелите –

                   в ада

                          овъглени...!

Сълзите –

           на воювали

                           момчета..!

Не плюйте 

               плужeци

                          и

                            еуглени...!

И без

        вас –

             в мъката 

                       сме пак

                             сплотени...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...