25.07.2024 г., 9:47

Истина

977 4 18

Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.

Смисъл таи доброто сърце,
но се учи да тегли бездънен хомот.
Надежда към нази протяга ръце.
Търсим истина, път и живот.

Делата извайват към смисъла друм
с истина Божия в добрите души.
При Бог се възнася човешкият ум.
Тишината е свята. Доброто лети.

Всеки своя истина има.
Погледи много, различни очи.
Доверието влиза в измерения мними
и в пламъци скръбни доброто гори.

Болна е истината. Тя тихо умира,
а хората газят плътта ѝ ранена.
Предава се бързо и Бог я прибира,
а нейната сянка в нас е вградена.

Истина търсим, а тя е при Бог.
От неистинност светът ще се пръсне.
Отвъд с истината сме в тих диалог
и от нас зависи тя да възкръсне.

                          ©️ Дарина Дикова, 24.07.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...