25.07.2024 г., 9:47 ч.

Истина 

  Поезия » Философска
440 4 18

Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.

Смисъл таи доброто сърце,
но се учи да тегли бездънен хомот.
Надежда към нази протяга ръце.
Търсим истина, път и живот.

Делата извайват към смисъла друм
с истина Божия в добрите души.
При Бог се възнася човешкият ум.
Тишината е свята. Доброто лети.

Всеки своя истина има.
Погледи много, различни очи.
Доверието влиза в измерения мними
и в пламъци скръбни доброто гори.

Болна е истината. Тя тихо умира,
а хората газят плътта ѝ ранена.
Предава се бързо и Бог я прибира,
а нейната сянка в нас е вградена.

Истина търсим, а тя е при Бог.
От неистинност светът ще се пръсне.
Отвъд с истината сме в тих диалог
и от нас зависи тя да възкръсне.

                          ©️ Дарина Дикова, 24.07.2024 г.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Красотата истина е и истината красота е »

4 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??