25.07.2024 г., 9:47

Истина

962 4 18

Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.

Смисъл таи доброто сърце,
но се учи да тегли бездънен хомот.
Надежда към нази протяга ръце.
Търсим истина, път и живот.

Делата извайват към смисъла друм
с истина Божия в добрите души.
При Бог се възнася човешкият ум.
Тишината е свята. Доброто лети.

Всеки своя истина има.
Погледи много, различни очи.
Доверието влиза в измерения мними
и в пламъци скръбни доброто гори.

Болна е истината. Тя тихо умира,
а хората газят плътта ѝ ранена.
Предава се бързо и Бог я прибира,
а нейната сянка в нас е вградена.

Истина търсим, а тя е при Бог.
От неистинност светът ще се пръсне.
Отвъд с истината сме в тих диалог
и от нас зависи тя да възкръсне.

                          ©️ Дарина Дикова, 24.07.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

4 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...