25 июл. 2024 г., 09:47

Истина

960 4 18

Залязват години и в пространството чезнат.
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.

Смисъл таи доброто сърце,
но се учи да тегли бездънен хомот.
Надежда към нази протяга ръце.
Търсим истина, път и живот.

Делата извайват към смисъла друм
с истина Божия в добрите души.
При Бог се възнася човешкият ум.
Тишината е свята. Доброто лети.

Всеки своя истина има.
Погледи много, различни очи.
Доверието влиза в измерения мними
и в пламъци скръбни доброто гори.

Болна е истината. Тя тихо умира,
а хората газят плътта ѝ ранена.
Предава се бързо и Бог я прибира,
а нейната сянка в нас е вградена.

Истина търсим, а тя е при Бог.
От неистинност светът ще се пръсне.
Отвъд с истината сме в тих диалог
и от нас зависи тя да възкръсне.

                          ©️ Дарина Дикова, 24.07.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

4 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...