5.09.2017 г., 7:15

Истината

759 3 9

Избрани или не... живеем, 
търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редиме рими,
в синхрон със музиката на душата,
а друг път, плахи и раними,
потъваме в страха си слепешката.
Препускаме или се шляем,
по пътища изгубили целта си,
все чакаме мига случаен,
във който да я сгушим... любовта си.
Жертви, странници, агресори...
истината търсим неподправена,
а тя, родена в егрегори*,
често с Его-то ни е, парцалена.
Съшита от конци различни,
в кръпки шарени, нанадени,
изпълва цялата ни личност,
с илюзии и блянове, обагрени.
И само с мъдростта си можем
реално да усетим слабостта си,
с любов едничка да надмогнем
фалшивите в душата постулати**.


03.09.2017

______________________________________________________________

* – Егрегор – мисъл-форма, създадена от човека, която влияе на потока на събитията и го променя. Колкото повече хора мислят за дадено нещо,толкова по-силен е егрегора.
** – Постулат –аксиома, закон, норма, принцип, правило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Велин, Хари! благодаря ви!
  • Поздравления,Таня,както винаги прекрасна и трудно достижима!!!
  • Наистина е мъдро и изплетено от истини.
  • Благодаря ви! Представянето мина невероятно, благодарение на многото ми приятели, които го направиха незабравимо!
  • Дълбок и мъдър стих!...
    Поздравления, Таня!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...