Истината, без загадки...
Истината, без загадки...
Сама съм.
Студен е градът,
когато звездите догарят.
Разтваря небето виолетова плът,
зове ме...
аз тихо зова му повтарям.
Призрачно бродя
през новия ден,
вървя и следи не оставям.
Грешни посоки преплитат се в мен,
объркана...
верния път не познавам.
Омръзна ми!
Не изглеждаш сломен...
и с откровения ти не досаждаш.
Забравих те...
като водата, изпита от мен,
когато ме мъчеше жажда!
Напускам те!
Не си бил “любим”,
а само партньор, но... за кратко,
безличен, ненужен
и заменим...
Това е истината... няма загадка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арина Всички права запазени
