Истината, без загадки...

Poetry

800 0 9

Истината, без загадки...

Сама съм.

Студен е градът,

когато звездите догарят.

Разтваря небето виолетова плът,

зове ме...

аз тихо зова му повтарям.

Призрачно бродя

през новия ден,

вървя и следи не оставям.

Грешни посоки преплитат се в мен,

объркана...

верния път не познавам.

Омръзна ми!

Не изглеждаш сломен...

и с откровения ти не досаждаш.

Забравих те...

като водата, изпита от мен,

когато ме мъчеше жажда!

Напускам те!

Не си бил “любим”,

а само партньор, но... за кратко,

безличен, ненужен

и заменим...

Това е истината... няма загадка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Много Браво, Арина!

2010-07-26T18:10:09+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Здравей, Арина, пак ме пуснаха условно! Ама като гледам отношението ти към мъжете май ще се върна доброволно!

2010-07-26T18:06:18+03:00
laramaylin (Нина Чилиянска)

"Забравих те ...
като водата изпита от мен,
когато ме мъчеше жажда!"
Жестоко и болезнено за някои , но често в живота става така....
Много добро попадение!!
Schreib weiter so!

2010-07-22T16:53:08+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Истината може и да горчи... но стиха ти е чудесен!
Поздравления!

2010-07-16T17:29:55+03:00
Izumrudkata (Катя)

2010-07-14T22:25:08+03:00