Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха.
А Кой способен е утеха да дари,
Единствен Кой е силен
разбитият живот да преобърне.
Не е ли Онзи, Който се смири,
Животът празнотата ще изпълни.
© Мария Всички права запазени