16.06.2013 г., 22:55

Истинска и бяла

2.8K 1 28

 

Ела до мен, хвани ме за ръка,

душата ми сега е чиста, бяла, 

отново жива е след тази самота,

събудена, искри и пак е цяла.

 

А знаеш, някога линееше сама,

сред свят в илюзии, забрава

и бягаше далеч от всяка суета,

копнееше да бъде волна, млада.

 

Ела до мен, хвани ме за ръка,

май времето за миг е спряло,

днес дишам с всички сетива,

до теб съм, и съм истинска и бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...