Ела до мен, хвани ме за ръка,
душата ми сега е чиста, бяла,
отново жива е след тази самота,
събудена, искри и пак е цяла.
А знаеш, някога линееше сама,
сред свят в илюзии, забрава
и бягаше далеч от всяка суета,
копнееше да бъде волна, млада.
Ела до мен, хвани ме за ръка,
май времето за миг е спряло,
днес дишам с всички сетива,
до теб съм, и съм истинска и бяла.