Истинска легенда
Нека никога да не забравяме, че сме Българи и какво е струвало на предците ни да съхранят за нас тази благословена земя...
Разсъмва уж... А в тъмното все още,
петли немеят и с нарастнал Страх,
в светулчените бдения среднощни,
надежда просят... но в селцето пак,
ридания, сред Майчици, кръстосват,
провождащи с честта си, дом... чеда,
кинжалите, пронизват ги – въпроси,
Защо спиш, Боже? И не спря това?
Пред стряскащата мощ на Ятагана,
как просто хвърляш старци и деца,
с проклетниците, пусти да останат,
нима ни пращаш - кървав Армаган?
Мъжете ни, без жалост що прогони,
сал сред горицата да пият Свобода,
с възглавка от седлото му, до конят,
да имат в сънища, те, своята Жена?
А след такива нощи - нищо не остава,
след тях, от мъка плаче и... Дъждът,
реките се отливат и в земя пропадат
и вместо селото оттук ще мине... път!
Но, чакай... Мигар чува се оттатък,
гласче на малък и с късмет, Юнак,
с подаръка си скромен, тя, Съдбата,
пак връща плах, в жениците, ищах!
И радостно, в душите им се впуща,
най-прелестното Слънчево кълбо,
а с корени, тъй силни – и могъщи,
България възкръсва... в нов живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
