mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
28.07.2011 г., 14:09 ч.

Истинските думи 

  Поезия » Любовна
2797 8 12

Не съм разговорливото момче,

което вън обичаше  да бяга.

Сега ме мъчат само думи две,

но ги мълча и гърлото ме стяга.

Почувствах да ги кажа, но се спрях.

Заглъхнах аз пред теб и тишината.

Изплаших се от теб или от тях,

не знам, но си останаха в душата.

Говорим си за всичко във света,

най-тайните си мисли доверявам.

Но всичко казано е пълна суета,

най-истинското вечно премълчавам.

Защо замирам всеки път, кажи?

Нали те искам, ти ме искаш много.

Защо след всички вятърни лъжи

две думи да ти кажа аз не мога.

                          ***

Звезди се спуснаха, обля ни златен прах.

Прегърнах те, очите си затворих.

И казах ти „обичам те” без страх,

потънах в теб и дълго не говорих.

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??