Истинските думи
Не съм разговорливото момче,
което вън обичаше да бяга.
Сега ме мъчат само думи две,
но ги мълча и гърлото ме стяга.
Почувствах да ги кажа, но се спрях.
Заглъхнах аз пред теб и тишината.
Изплаших се от теб или от тях,
не знам, но си останаха в душата.
Говорим си за всичко във света,
най-тайните си мисли доверявам.
Но всичко казано е пълна суета,
най-истинското вечно премълчавам.
Защо замирам всеки път, кажи?
Нали те искам, ти ме искаш много.
Защо след всички вятърни лъжи
две думи да ти кажа аз не мога.
***
Звезди се спуснаха, обля ни златен прах.
Прегърнах те, очите си затворих.
И казах ти „обичам те” без страх,
потънах в теб и дълго не говорих.
М. Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
