5.12.2012 г., 14:12 ч.

Истинският дъжд 

  Поезия » Любовна
624 0 0
Когато любовта ти ме докосна,
в мен изригна като огнен дъжд.
Под клепачите си аз видях една жена разкошна
да се целува влюбено със мъж.
Не знаех, че това било начало,
покана някаква за секс,
където като в чудно огледало
тя при мен се върна без адрес.
След туй сънувах пак красивото начало,
преживявах края му един и същ,
докато не счупих лъскавото огледало
и усетих истинския дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Предложения
  • Светулка се в косите ми заплете, щурче в житата тихчко запя, венец дари ми малко синьо цвете. Нощес ...
  • Бащите никога не си отиват, стоят си там, до пътната врата, посрещат ветровете мълчаливо, а после вл...
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...

Още произведения »