Dec 5, 2012, 2:12 PM

Истинският дъжд

  Poetry » Love
841 0 0

Когато любовта ти ме докосна,

в мен изригна като огнен дъжд.

Под клепачите си аз видях една жена разкошна

да се целува влюбено със мъж.

 

Не знаех, че това било начало,

покана някаква за секс,

където като в чудно огледало

тя при мен се върна без адрес.

 

След туй сънувах пак красивото начало,

преживявах края му един и същ,

докато не счупих лъскавото огледало

и усетих истинския дъжд.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...