Истинско
Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия,
разбиваш ритми с мъгливия си трясък,
като в собствен двор си гостенка,
опално ме забулваш с моя крясък
безцветен, както всичко истинско,
докосвано с китарно искани струни,
както ден и нощ, потъвали слисани,
политнали непокорни, изгубени...
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия,
разбиваш ритми с мъгливия си трясък,
като в собствен двор си гостенка,
опално ме забулваш с моя крясък
безцветен, както всичко истинско,
докосвано с китарно искани струни,
както ден и нощ, потъвали слисани,
политнали непокорни, изгубени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
