тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
6 nov 2008, 9:02

Истинско 

  Poesía » Filosófica
632 0 16
Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия,
разбиваш ритми с мъгливия си трясък,
като в собствен двор си гостенка,
опално ме забулваш с моя крясък
безцветен, както всичко истинско,
докосвано с китарно искани струни,
както ден и нощ, потъвали слисани,
политнали непокорни, изгубени...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??