тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Nov 6, 2008, 9:02 AM

Истинско 

  Poetry » Phylosophy
559 0 16
Китарно старо, не секнало благородно
и в такт ме заливаш, и полюляваш
като в люлка гальовна, и с тежест сродна,
в мъглата си опалова пак ме спасяваш.
И давиш ми гласа в прежна мелодия,
разбиваш ритми с мъгливия си трясък,
като в собствен двор си гостенка,
опално ме забулваш с моя крясък
безцветен, както всичко истинско,
докосвано с китарно искани струни,
както ден и нощ, потъвали слисани,
политнали непокорни, изгубени...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??