С нови трепети
душата ми се храни.
Не ме владее
някогашно минало.
До мен са всички
стойностно подбрани.
За спомени
сърцето е изстинало.
Носталгия
по чувства изоставени,
все някак
се научих да преглъщам.
Какво да търся
във очи забравени,
щом никога
не искам да се връщам.
Не помня кой
ми е донесъл зло,
а помня как
се е усмихвал всеки,
че всичко истинско
щом е БИЛО,
все още Е,
ЩЕ БЪДЕ и навеки!
© Юлия Всички права запазени