Докога сърцето ми
във този огън ще бушува!?
Докога във мен
мечтата ще тъгува?
Че живота съществува!
Макар и в други чистоти...
Защо ли господ е решил!?
И нас на този
свят да съживи...?
Защо така е той решил...?
Не зная, но искам
аз да го почувствам.
Когато той решил...
в света си нов...!
И нас да пусне?
От себе си реброто взел!
Болката във себе си изпитал...
и в мъки го въвел...
Но той успял!
Дори да зърне...!?
Не само самотата...
Но и най красивото,
което Бог създал...!
То било е жената...!
Тогава Бог... Така
се натъжил!?
Че грабнал той
човешкото ребро...
От него той жената
пресъздал...
И от тогава
влюбен той върви!?
В света на слепите
герой...!?
Но въпреки това
успял...!
Любов да пръскаш
ореоле!!!
© Ангел Всички права запазени