15.02.2019 г., 16:17

Моята история

1.4K 9 16

Всяка моя върховна минута

има своя история с теб!

И това ще оставя на внуците

като жив и изпитан завет:

 

Да обичат тъй, сякаш честта им

е заложен на карта трофей,

който трябва до кръв да опазват;

за едничката чест се живей!

 

Да обичат тъй, сякаш гръдта им

няма броня, и нямат стрели

срещу пъплещи орди съблазън;

само ревностна вярност за щит!

 

Да обичат тъй, сякаш сърцето

е свещеният, пазен Граал,

вместо вино, във който Творецът

идеал за Любим е излял!

 

Да обичат тъй, сякаш животът

като камък на косъм виси

над смъртта - ужасяваща пропаст;

и само правдива Любов ги крепи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмивка за теб, Безжичен!
  • Не съм го видял и прочел досега. Цялото стихотворение много ми хареса и най-много ме впечатли куплет номер 2. Браво!
  • Преживяна е, Миночка, и още живея в нея, което придава, според мен, и автентичност на звученето на моите творби
    Благодаря ти!
  • Душевна изповед, преживяна и изпълнена със съдържание, което да остане като завет, това ми докосна сърцето и истински ти пожелавам, дано се загнезди в съзнанието на внуците!Поздрав!
  • Ели!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...