История от лед
Зимата, със ледени копита,
обикаля сгушеното село,
а виелиците, лютата й свита,
танцуват диво, като полудели.
Драска с нокти, ятагани зли,
по вратите на затворените къщи.
Гледа алчно през прозорците с очи
и на огъня в огнищата се мръщи.
Тя жадува за човешка плът -
Сърца и кръв във камък да превърне.
Дебне над едининствения път
със надежда пътник там да зърне...
Види ли такъв, ще е обречен -
Ще го заслепи с шамари снежни,
ще го облече с дъха си леден
в дрехи бели... но във същността си, черни...
А една девойка с майка болна
тръгнала бе помощ да намери...
Зимата обаче не се трогна -
Очите си от лед във нея впери.
И разбра, че има тя любим,
и мечти таи за було бяло тайно,
за семейство, дъщери и син,
за щастие, в очите й, безкрайно...
***
Като булка тялото й бе облечено,
но дантелите красиви бяха скреж.
Щастието неродено бе посечено -
Тъй откри я воден от предчувствие, младеж.
*****
Две тела сега лежат сред лед
вплетени в последната прегръдка.
Зимата, от кости, силует,
отне живота, любовта им, зло просъска.
Имаше тя мисия последна -
Помощ чакаше да дойде там жена,
но, уви, надеждата изчезна,
за нея идваше единствено... смъртта...
*****
05.04.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
