18.09.2007 г., 21:52

История... С бъдеще...

1.9K 0 0

Вървя през своята мъка.

Защото никой мен не разбра.

Изгарям, търся разлъка -

кой дявол с теб ме събра?

Безумно щастлива, безумно боли.

И своята болка притискам... докрай.

Сред всички останали... във мене си ти.

И адът сегашен... предишен е рай.

И ти нарани ме. И аз теб нараних.

Потъвахме хиляди пъти във кърви.

Ти възкреси ме, а аз те убих.

Но и до днес вървим - аз към теб първа и ти към мен първи.

Душите обречени. Последното нещо...

Желаем телата си, желаем душите си...

Един без друг - мъртви. Съдбовно, зловещо.

Отдавна със теб... сме споделили съдбите си.

И твоята мъка е моят покой.

А моята болка - твой стон.

Безумно желая ти да си мой.

А всичко се срива. Буря, погром.

Безнадеждно объркани... Завинаги. Ние.

Душите копнеят онзи паметен лик.

И когато взаимно те се открият,

става експлозия... И чува се вик.

Така те обичам... Умирам, изгарям.

Така ме желаеш - изригваш, пламтиш.

И твоето име ден и нощ аз повтарям,

без да зная, че моето ти тайно шептиш...
Тогава те срещам. Към теб се обръщам.
И нещо объркано, безсмислено сричам.
И млъквам, потъвам, във миг те прегръщам.
Защото зная, че ме обичаш. И аз... те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....