18.09.2007 г., 21:52 ч.

История... С бъдеще... 

  Поезия
1181 0 0

Вървя през своята мъка.

Защото никой мен не разбра.

Изгарям, търся разлъка -

кой дявол с теб ме събра?

Безумно щастлива, безумно боли.

И своята болка притискам... докрай.

Сред всички останали... във мене си ти.

И адът сегашен... предишен е рай.

И ти нарани ме. И аз теб нараних.

Потъвахме хиляди пъти във кърви.

Ти възкреси ме, а аз те убих.

Но и до днес вървим - аз към теб първа и ти към мен първи.

Душите обречени. Последното нещо...

Желаем телата си, желаем душите си...

Един без друг - мъртви. Съдбовно, зловещо.

Отдавна със теб... сме споделили съдбите си.

И твоята мъка е моят покой.

А моята болка - твой стон.

Безумно желая ти да си мой.

А всичко се срива. Буря, погром.

Безнадеждно объркани... Завинаги. Ние.

Душите копнеят онзи паметен лик.

И когато взаимно те се открият,

става експлозия... И чува се вик.

Така те обичам... Умирам, изгарям.

Така ме желаеш - изригваш, пламтиш.

И твоето име ден и нощ аз повтарям,

без да зная, че моето ти тайно шептиш...
Тогава те срещам. Към теб се обръщам.
И нещо объркано, безсмислено сричам.
И млъквам, потъвам, във миг те прегръщам.
Защото зная, че ме обичаш. И аз... те обичам!

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??