Вървя през своята мъка.
Защото никой мен не разбра.
Изгарям, търся разлъка -
кой дявол с теб ме събра?
Безумно щастлива, безумно боли.
И своята болка притискам... докрай.
Сред всички останали... във мене си ти.
И адът сегашен... предишен е рай.
И ти нарани ме. И аз теб нараних.
Потъвахме хиляди пъти във кърви.
Ти възкреси ме, а аз те убих.
Но и до днес вървим - аз към теб първа и ти към мен първи. ...