Anita765 (Ани Монева)
297 11768
22.10.2019 г., 14:28 ч.

История за бреза, момиче и море 

  Поезия » Бели стихове
1357 6 7

Не бушувай, море, тя седи

под брезичката есенна в парка.

Укроти си вълните, море,

и не блъскай по стария пристан.

 

Самотата е тиха, мълчи,

но се впива във всичките пори.

Не разказвай, когато чета

на момичето тайната книга.

 

Виж косите и́ само за миг,

в тях просветват два слъчеви лъча,

а ръцете и́ – тъжни ръце,

разпознах побелелите длани.

 

Но надява се още, море,

за онази спасителна лодка.

Разгадах го по мрачния стих,

тя го крие дълбоко навътре.

 

Укроти се, море, и пусни

да гребат напористо веслата,

и преди да е паднала нощ,

и брезата преди  да посърне,

 

да се върне предишния смях

в листопада на пъстрата есен,

на брега ти щом стъпи момче

и обвие ръцете и́ тъжни.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все чакаме спасителната лодка, да се върне предишния смях...Чудесен стих! Поздравления!
  • Своеобразния диалог с морето и красивите метафори правят стихотворението запомнящо се и завладяващо. Поздравления!
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!
    За мен белите стихове са предизвикателство, но знам, че има още какво да усъвршенствам в тях...
  • Безупречен ритъм!
    Създава внушение,че е в унисон с морския пейзаж!
    Поздравления,Ани!
    Ако имах възможност,бих отличил стихотворението със 🏆!
  • Много красив стих!
  • Много добре ти се получават и белите стихове, Ани. Много. Изрисувала си го този.
  • "да се върне предишния смях
    в листопада на пъстрата есен,"
    обичам да те чета!
Предложения
: ??:??