История за бреза, момиче и море
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи,
но се впива във всичките пори.
Не разказвай, когато чета
на момичето тайната книга.
Виж косите и́ само за миг,
в тях просветват два слъчеви лъча,
а ръцете и́ – тъжни ръце,
разпознах побелелите длани.
Но надява се още, море,
за онази спасителна лодка.
Разгадах го по мрачния стих,
тя го крие дълбоко навътре.
Укроти се, море, и пусни
да гребат напористо веслата,
и преди да е паднала нощ,
и брезата преди да посърне,
да се върне предишния смях
в листопада на пъстрата есен,
на брега ти щом стъпи момче
и обвие ръцете и́ тъжни.
© Ани Монева All rights reserved.
