История за бреза, момиче и море
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи,
но се впива във всичките пори.
Не разказвай, когато чета
на момичето тайната книга.
Виж косите и́ само за миг,
в тях просветват два слъчеви лъча,
а ръцете и́ – тъжни ръце,
разпознах побелелите длани.
Но надява се още, море,
за онази спасителна лодка.
Разгадах го по мрачния стих,
тя го крие дълбоко навътре.
Укроти се, море, и пусни
да гребат напористо веслата,
и преди да е паднала нощ,
и брезата преди да посърне,
да се върне предишния смях
в листопада на пъстрата есен,
на брега ти щом стъпи момче
и обвие ръцете и́ тъжни.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Все чакаме спасителната лодка, да се върне предишния смях...Чудесен стих! Поздравления!
-
Благодаря на всички, спрели се при мен!
За мен белите стихове са предизвикателство, но знам, че има още какво да усъвршенствам в тях... -
Безупречен ритъм!
Създава внушение,че е в унисон с морския пейзаж!
Поздравления,Ани!
Ако имах възможност,бих отличил стихотворението със 🏆! -
Много красив стих!
-
Много добре ти се получават и белите стихове, Ани. Много. Изрисувала си го този.
-
"да се върне предишния смях
в листопада на пъстрата есен,"
обичам да те чета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
