Ще ви разкажа приказка една...

 Историята на една... сълза...

 В началото ТЯ беше просто блясък

 в очи, които съзерцават морски плясък.

  След туй се тя превърна в светлина

 и зароди мечтаната искра

 в очи, изпълнени с любов, се настани

 да може пътя си да продължи.

 Така роди се... мъничка... прекрасна...

 От лъч по-чиста, от кристал по-ясна...

 И за окото беше дар потребен...

че правеше ТЯ погледа вълшебен.

  Порасна малко, леко наедря... че много радост, много смях видя...

 Със времето пък стана любопитна...

 Дори веднъж за мако не политна.

 Започна и света да изучава.

( На моята сълза ù се отдава)

Порасна още, натежа в окото...

Не иска да я пуска ТО... горкото, че свикнало със нея да живее,

да я отглежда... двама да се смеят...

 Ако я пусне... няма поглед ясен.

 Светът ще бъде пуст, ще стане тесен.

 Замислено... внезапно я изплака...

Остана сляпо да оглежда мрака...

но чу се смях... и ТЯ се появи... 

и хукна там... при другите сълзи.

 Помаха весело, преди да си замине,

 и обеща да идва през годините...

Дано щастлива си... ти, мъничка сълза...

прекрасна... моя... родна... дъщеря.