Чупи и разкъсвай
яремите стари.
Лъжите на пух
и на прах направи.
Ти имаш зад себе си
верни другари,
които не жалят
бунтовни глави...

Насред път
 не спирай
 ръката си мъжка.
Стихията
друга стихия
гаси.
Аз вярвам,
че  с твоята
сила юнашка 
косата ти
бурена
 ще окоси!

В живота ни никъде
вакуум няма...
Природата празното
хич не търпи...
Със бомба изровиш ли
 някога яма,
темел за палат 
от туй направи!

Рушиш ли неспирно
с дела и със думи
и над разрушеното
тръни садиш,
за всички ни ти
ще си Черната чума,
с която не щеме
мегдан да делим!

Не влизай в комбина
с врага си коварен.
Не ставай на него
"език" и "уши".
Не с твоята мисия
е той натоварен!
Той твоето  иска
да разруши!

За теб той остава
звяр кръвожаден,
в интриги лисичи
ще те оплете.
Не спирай на свойто
 доволство отдаден!
Туй може главата ти
  да изяде!

Удри безпощадно
 химерите стари,
докато отровната
 плесен умре...
Бъди безпощаден,
часът щом удари!
Историята
 ще те разбере!
1978 г. София