5.04.2020 г., 20:13

Историята си мълчи

623 1 5

Дошло е странно, смутно време,
в небето лешояд кръжи...
И празнодуми стари теми,
не вярват в своите лъжи.
Завръщаме се, към Твореца
и черен грешник е лъжеца,
в душите който влива страх,
от кремък ли му е сърцето?
Лъстиво, дяволско лицето...
Девети кръг за този грях...

 

Каква е земната награда?
Два сребърника? Мил живот?
Или страхливата отрада,
на преживял клането скот?
От дън душа съм погнусена!
Трева - безвреме покосена,
е целият човешки род.
Да може демонът безлики,
победоносно да извика:
"Горчиво семе дава плод!"

 

И в дни на горест и тревога,
обръщаме към Теб очи!
В небето, или в нас е Богът?
Историята си мълчи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...