Иванчо и Марийка
ИВАНЧО И МАРИЙКА
Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език.
Да наберем едно чувалче с леща.
Ти да ми правиш супичка с фиде.
И тати – след родителската среща! –
кефлия! – десет кинта да даде.
Да гледаш ти сакъзчета – в саксийки.
Да слушаш Григ! – от стар съветски VEF.
И вечер да ти казвам – Ееех, Марийке,
ела при мен, защото съм на кеф!
А сутрин да те будя, щото в седем
звънецът бие! – може би за нас.
Пристигам първи. Тръгвам си последен,
но със Марийка винаги съм в час!
И ранчото ми цяла нощ да свети –
дори по ярко! – от хотела „Риц”.
Иванчо и Марийка са поети! –
в един живот, по-смешен и от виц.
Но аз – понеже хитър съм Иванчо,
на всичко – за Марийка! – съм готов.
И цялата Земя ще бъде ранчо! –
за нашата – и вашата любов.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
(Б. м.) Честит имен ден, Иванчо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
