I've got you under my skin
I've got you under my skin
Направо, честно да ти кажа,
незнайно как ли го постигаш –
гласа ти чуя ли, забравям –
че въздух трябва да се диша.
Потънали, гемиите изплуват,
усмихна се, че даже се засмея,
не мога и дори да се преструвам -–
и мъж да го играя, не умея.
Така ме умиляваш, че топя се,
гласа ти, сякаш ромон на река,
шептиш в ухото ми – Сама съм!
и знаеш, че долитам на мига.
Обичам те небрежна и утихнала,
и гневна да си, пак ще те обичам,
на ден творя по пет-шест стиха,
започвам и поет да се наричам.
От твоята любов се храня,
защото ми я даваш подсладена,
и връщам ти я моята в замяна,
най-силна е, защото е последна!
Така де, честно ти признавам –
под кожата ми влезе надълбоко,
Жената си, която обожавам,
Обичам те направо, до жестокост!
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Поздравления за стиха!
