I've got you under my skin
I've got you under my skin
Направо, честно да ти кажа,
незнайно как ли го постигаш –
гласа ти чуя ли, забравям –
че въздух трябва да се диша.
Потънали, гемиите изплуват,
усмихна се, че даже се засмея,
не мога и дори да се преструвам -–
и мъж да го играя, не умея.
Така ме умиляваш, че топя се,
гласа ти, сякаш ромон на река,
шептиш в ухото ми – Сама съм!
и знаеш, че долитам на мига.
Обичам те небрежна и утихнала,
и гневна да си, пак ще те обичам,
на ден творя по пет-шест стиха,
започвам и поет да се наричам.
От твоята любов се храня,
защото ми я даваш подсладена,
и връщам ти я моята в замяна,
най-силна е, защото е последна!
Така де, честно ти признавам –
под кожата ми влезе надълбоко,
Жената си, която обожавам,
Обичам те направо, до жестокост!
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Поздравления за стиха!
