4.12.2013 г., 14:12

Из цикъла "Природа"

1K 0 0

 

ГРАД

 

В стомана и бетон сковани

изгниват твоите мечти.

Дай им воля сред природата,

до нея близо ти бъди!

 

18.08.1990. София

 

Зелен на Желен

 

Във вените ми сини

Зелена кръв тече.

От Слънцето заченат

На почва аз раста.

 

Земята – моя майка

Е моята закрилница,

И планетите далечни –

Лели са и чичовци.

 

Когато Татко ме огрява

Още в ранна пролет –

Кожата ми скоро става

Нежно-шоколадова.

 

На вятъра трептящи

Листата кислород ми дават.

И капки дъжд плющящи

Лепкавия прах отнасят.

 

С любовна нежност аз прегръщам

Столетното дърво на двора.

Безкористно горите и полята хранят

Събудените Мирни Хора.

 

3.12.2013. Желен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свети Кирил Драгалевски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...