4.12.2013 г., 14:12

Из цикъла "Природа"

1K 0 0

 

ГРАД

 

В стомана и бетон сковани

изгниват твоите мечти.

Дай им воля сред природата,

до нея близо ти бъди!

 

18.08.1990. София

 

Зелен на Желен

 

Във вените ми сини

Зелена кръв тече.

От Слънцето заченат

На почва аз раста.

 

Земята – моя майка

Е моята закрилница,

И планетите далечни –

Лели са и чичовци.

 

Когато Татко ме огрява

Още в ранна пролет –

Кожата ми скоро става

Нежно-шоколадова.

 

На вятъра трептящи

Листата кислород ми дават.

И капки дъжд плющящи

Лепкавия прах отнасят.

 

С любовна нежност аз прегръщам

Столетното дърво на двора.

Безкористно горите и полята хранят

Събудените Мирни Хора.

 

3.12.2013. Желен

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свети Кирил Драгалевски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...